Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.12.2012 10:39 - Индустриалецът Чальовски - пример за истински човек
Автор: allvin Категория: Други   
Прочетен: 5778 Коментари: 4 Гласове:
16

Последна промяна: 04.04.2014 23:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Хей,псевдо-елитът,виждате ли какво значи истински човек-християнин,а не като вас,дето оставяте работниците си да гладуват и да мръзнат.


Аврам Минов Чальовски е един от най-значимите български индустриалци и виден дарител, родом от Македония и наричан от съвременниците си „Българския Форд“.

Аврам Чальовски е роден в западномакедонското село Галичник, тогава в Османската империя, днес Република Македония. Като малък е пастир в родното си село и след освобождението на Княжество България емигрира в София. Там продава боза по столичните улици и след няколко години със спечелените пари си купува сладкарска работилница за локум и боза. Но плановете му са по-мащабни – през 1898 г. купува кон и малка мелница, където заедно с един работник получава първата тахан халва в България. След десетина години предприятието, разширено и модернизирано, е преместено в новата сграда на ул.” Паисий”, където се установява и семейството.

Втората си фабрика Чальовски създава през 1920 г. в Бургас – освен халва, локум и бисквити, тук започва производството на известното олио “Вега”. Фабриката има самостоятелна жп линия, водоизточник и електроцентрала с дизелов мотор,стопанство за млечни крави, две рафинерии, инсталация за производство на кондензирано мляко, параклис. В 1936 г. се строи и клон на гара Искър, оборудван изцяло от Германия, със своя печатница за етикети, фирмени знаци и рекламни материали. “Чальовски и синове” първи на Балканите произвеждат мляко на прах, яйца на прах и кръв на прах. Не закъснява и признанието – сребърен медал от изложението в Милано през 1906 г. и златен от Лондон, награди от Солун, Атина и Пловдив. Фирмата става и придворен доставчик на захарни изделия и растителни масла.

Аврам Чальовски е “звезделия човек”, както казват в Галичник. Не просто материални активи – самочувствие и традиции иска да остави на наследниците си, философия и морал. Вместо да купува коли и вили на Чамкория, той превръща достолепния си дом в музей –

МАЛЪК СЕМЕЕН ЗАМЪК

на родовата памет.” Оръжейна” стая с изключителни експонати, нумизматичен кът, етнографска стая с македонски народни носии за всички случаи и възрасти – ето за това си харчел парите. Затова и наема Генчо Марангоза, който цели 17 години живее и твори в дома му. По негова поръчка известният дърворезбар извайва за т.нар. “патриотическа стая” големи скулптури на всички български царе върху резбовани конзоли, близо 50 барелефа на наши възрожденци, както и на Батенберг, Фердинанд и Борис -1,20 на 1,50 м.

Фамилията живее скромно и пестеливо, без богаташки глезотии, под зоркия поглед на патриарха на рода. Той не търпи двусмисленост и нечестност – 30 години не говори с родния си брат заради една лъжа, прощава му чак на смъртния одър. А когато синът на близък негов приятел индустриалец идва при него след фалита и смъртта на баща си, Чальовски първо го води в църквата и пред иконата на св.Богородица го кара да се закълне, че няма да вкусва алкохол и цигари. Едва тогава му дава 500 000 лв. и го насочва как да ги оползотвори успешно.

Ревностен православен християнин, Аврам Чальовски си прави домашен параклис с резбован иконостас и прекрасни икони. В 1912 г., още не вдигнал къщата си, този довчерашен скотовъдец с душа на аристократ строи семейна гробница с 12 ниши. “Всичко на тоя свят е временно – казва. – Да се погрижим за вечното си жилище”. В една от нишите погребва първия работник, с когото някога почнал предприятието си. Храни работниците си в безплатен стол, дава редовно 13-а заплата и още половин заплата на Великден, безплатен сапун, олио, месо, отпуска големи заеми на задомилите се, като сетне бърза да ги опрости, а често и сам кумува. Цял живот Чальовски

БЛАГОТВОРИ ТАЙНО

без показ и шум – дава на черкви, сиропиталища и бедняци не със самочувствието на имащ, а със смирението на длъжник. Последната воля на 82-годишният Чальовски е къщата на “Паисий” да се превърне в семеен музей-един паметник-символ, “от който моите наследници да черпят поука, че с труд и постоянство честност и благородство могат да се достигнат големи духовни и материални блага”. В завещанието си той отпуска 10 млн. лв, за учредяване на фондация “за вечни времена” за подпомагане на “бедни, болни, сираци, предимно от работнически семейства”. Други 550 хил. лв. дава за черкви, манастири, сирашки и старчески приюти, още 100 хил. лв. -за бедни, болни и сираци. Опрощава дълговете на всички свои длъжници, призовава Божията помощ над наследниците си и им пожелава “щастие, преуспяване и сговор”. Пастирът милионер от Галичник умира в дома си през ноември 1943 г. Моли да му донесат парче прясна халва от фабриката, кусва го и отнася сладкия му дъх на небето. Само след година буря помита делото му. Фабриките са национализирани, мъжете от фамилията Чальовски тикнати в затвора “за незаконно обогатяване”, а жените и децата изселени. Ценните вещи и антики са разграбени. Семейният замък става заводско общежитие, сетне дом за бавноразвиващи се деца, сетне нещо като хан на Софжилфонд. Ценните дърворезби са горени и цепени за подпалки – каквото успяло семейството да спаси при изселването си, дало в музея в Трявна. За щастие след много години разруха най-сетне реституираният фамилен дом на Чальовски е реставриран и всеки може да прочете възстановените пана, известяващи на български и на френски: “Първа българска фабрика, основана в 1898 г. за тахан и разни захарни изделия, халви, шоколади, бонбони,локуми, какао и бисквити, разни деликатеси “.

========================

2-ра част:

Съ преклонение предъ старата буржоазия

  Posted on March 19, 2014 by Monarchism

       ”Прѣзъ 1827 г. десетгодишниятъ, останалъ крѫгълъ сиракъ Кънчо Пѣевъ отъ казанлъшкото село Шипка е принуденъ да потърси препитание въ града. Работи като слуга въ дюкянитѣ на Япа пазаръ. Работа съвсемъ несигурна и непостоянна, защото физическитѣ сили на детето не могатъ да конкуриратъ професионалнитѣ хамали на пазара. Това е причина Кънчо много често да остава безъ всѣкаква работа и да обикаля като просѣкъ собственицитѣ на малкитѣ магазинчета за парче хлѣбъ. До четиринадесетгодишната си възрасть Кънчо не е ималъ жилище и е спѣлъ “кѫдето намѣри” – по сайванти и бараки изъ беднитѣ махали на града. Едва петнадесетгодишенъ той си намира постоянна работа като слуга въ единъ платнарски дюкянъ на Япа пазаръ. Отъ разговоритѣ въ дюкяна Кънчо, нарекълъ се вече Шипковъ по името на родното си село, научава, че розовото масло, продадено въ Цариградъ струва много по-скѫпо отъ цената, на която го купуватъ агентитѣ на западнитѣ фирми въ Казанлѫкъ. Събралъ оскѫдни свои грошове и спечелилъ довѣрието на своя работодатѣлъ, Кънчо помолилъ господаря си за скроменъ заемъ. Довѣрието било спечелено по много страненъ начинъ, поучителенъ за хищническия моралъ на съвременитѣ бизнесмени. За да провѣри почтеностьта на малкия Кънчо чорбаджията хвърлилъ единъ алтънъ въ прахолѣка на дюкяна. Слугата, метейки вечерьта помещението намѣрилъ златната пара и когато на другата сутринъ чорбаджията дошешлъ въ дюкяна, Кънчо добросъвестно му предалъ находката. Чорбаджията направилъ още две, три “провѣрки” отъ такъвъ характеръ и накрая отделилъ искания заемъ отъ скромния си капиталъ. Съ наличнитѣ пари Кънчо отишелъ въ най-затънтенитѣ казанлъшки села, кѫдето закупилъ на изгодна цена изключително чисто розово масло. Придобилъ десетина мускала, Кънчо се отправилъ пешъ до Цариградъ, кѫдето продалъ маслото си въ канторитѣ на западнитѣ фирми “Имсенъ” и “Каселманъ” на шесткратно по-висока цена, отколкото въ Казанлѫкъ. За да съхрани първата си печалба Шипковъ не преспивалъ дори въ ханъ, а на дървенитѣ тарги, които и сега може да видитѣ задъ “Йени джамия” при моста за Галата. Мюсюлманско милосърдие за бездомницитѣ, нѣмащи подслонъ за нощуване. Четири години наредъ Кънчо Шипковъ минава пешъ пѫтя до Цариградъ, за да продава все повече мускали първокачествено казанлъшко розово масло и да спастри скромната, но нарастваща печалба къмъ мизерния си капиталъ. За дългото, нѣколкостотинъ километра пѫтуване пешъ, Кънчо си купува кондури, но за да ги запази ги обува само когато минава прѣзъ градоветѣ. Останалия пѫтъ изминава босъ. Едва следъ четвъртото си пѫтуване до Цариградъ, успѣва да си купи конь. Въ следващитѣ години малкиятъ му капиталъ нараства вече въ геометрична прогресия.
Най-важното, което разбралъ младия Шипковъ при търговията въ чуждитѣ кантори въ Цариградъ е, че за да реализирашъ успѣхъ въ прдприятието си е необходимо да владѣешъ езика на чужденцитѣ и да познавашъ тънкоститѣ на тѣхнитѣ търговски похвати. Тъкмо заради това следъ години, когато се установилъ вече като солиденъ розопроизводитѣлъ, той остава да разработва фирмата си въ Казанлѫкъ съ по-голѣмия си синъ Петъръ, а по-малкия Тодоръ изпраща да учи въ Робъртъ колежъ въ Цариградъ. Синътъ завършва колежа, но по съвета на бащата не бърза да се върне въ Казанлѫкъ. Стариятъ е знаеалъ добре, че животътъ срѣдъ чужденцитѣ усъвършенствува качествата на търговеца. Приетъ много добре отъ своитѣ американски учители младиятъ Шипковъ е билъ поканенъ за преподаватѣлъ въ Робъртъ колежъ. Той съ готовность приеилъ това предложение, създалъ изключително тѣсни приятелски връзки съ бившитѣ си учители, но създалъ и широки познанства съ английски и американски търговци, спирали или установявали се трайно въ Цариградъ. Не пропусналъ да посещава не само свързанитѣ съ търговията на баща си фирми за износъ на розово масло, но и всички конкурентни търговски кѫщи. Следъ три години, прѣзъ есеньта на 1884 г. Тодоръ Шипковъ се включва въ една отъ екскурзиитѣ на учителитѣ отъ Робъртъ колежъ и обиколилъ Швѣйцария, Франция и Англия. Това е втората необходима часть отъ неговата подготовка – срещата съ Европа, съ нравитѣ и порѣдкитѣ на западнитѣ хора, усѣщането за ритъма и размаха на тѣхната търговска дейность, докосване до сѫщностьта на онзи свѣтъ, въ който само следъ две години Тодоръ Шипковъ ще осѫществи единъ отъ най-сполучливитѣ ходове въ търговията съ розово масло отъ свѣтовенъ мащабъ. Прѣзъ 1885 г. периодътъ на предварителната подготовка завършилъ. Младиятъ Шипковъ се прибралъ въ Казанлѫкъ и въ продължение на две седмици прегледалъ всички книги на фирмата, провѣрилъ всички налични количества розово масло и преценилъ тѣхното качество. Разговарѣлъ съ голѣмия си братъ Петъръ и съ съдружника на баща си Балю Панчевъ, съ когото стариятъ Шипковъ закупувалъ и отнасѣлъ въ Цариградъ по 20-40 кг. розово масло годишно. Отъ всичко това прѣзъ зимата на 1885-1886 г. на Тодоръ Шипковъ станали ясни два основни факта. Първиятъ билъ нарасналото фалшифициране на розово масло, както по времето на излизането му отъ Казанлѫкъ, така и при престоя му и експортирането му отъ фирмитѣ въ Цариградъ. Това заплашвало въ следващитѣ години да намали значително интерса и довѣрието на западнитѣ купувачи по отношение на българското розово масло. Пѫтятъ за всѣко ново проникване прѣко на пазаритѣ на Западъ трѣбвало да се извърши съ най-висококачеството налично масло. Второто съображение въ концепцията на младия Шипковъ има опредлѣено практическо значение и носи невѣроятенъ стратегически зарядъ въ момента. Прѣзъ есеньта на 1885 г. се извършило Съединенеито на България. Свободниятъ притокъ на казанлъшко розово масло въ Одринъ и Цариградъ секналъ ненадейно. Отношенията между България и Турция били крайно изострени и това прѣчело дори на обикновено търговско пласиране на розово масло въ турската столица. Изводътъ билъ ясенъ: прѣзъ есеньта на 1886 г. цариградскитѣ фирми нѣма да успѣятъ да задоволятъ дори отчасти нуждитѣ на европейския пазаръ и ако се опитватъ да компенсиратъ липсващото имъ количество, ще го направятъ за смѣтка на най-брутална фалшификация.         Прѣзъ лѣтото на 1886 г. Тодоръ Шипковъ убеждава баща си и братъ си да събиратъ само най-висококачестено масло, като сѫщевременно преработятъ, почистятъ и подобрятъ качеството на голѣма часть отъ наличното количество въ склада имъ. Въ края на лѣтото Шипкови експедирали за Лондонъ 14 000 мускала отъ това масло. Въ началото на спетември въ Лондонъ се оказалъ и самиятъ Тодоръ Шипковъ. До срѣдата на месеца, използувайки клиентѣлата на фирмата “Имсенъ”, довчерашниятъ учитѣлъ въ Робъртъ колежъ успѣва да пласира около 9 000 мускала на отлична цена. Въ края на септемврий Тодоръ Шипковъ се озовалъ ненадейно въ Ню Йоркъ. Единъ пазаръ, на който въ сѫщия моментъ се опитвали да пласиратъ не твърде чистото масло, познатитѣ и реномирани въ Америка търговци Гаспаръ, Кузманъ и Папазовъ. Всички тѣ се изсмѣли на “голобрадото момче” дошло да “дели мегданъ” съ тѣхъ въ Америка и го посъветвали часъ по-скоро да си прибира багажа и да се връща въ Европа. Не знаемъ какъ е отговорилъ на тѣзи предупреждения Тодоръ Шипковъ, нито имаме достатъчни сведения за търговскитѣ му ходове. Знаемъ само, че въ началото на октомврий той билъ продалъ около 4 000 мускала въ Ню Йоркъ на непозната дотогава висока цена. Оценката на специалиститѣ за качеството на маслото, продавано отъ Шипкови прѣзъ тази и следващитѣ години била “шесть звезди”. Отъ тукъ нататъкъ вратитѣ на американския пазаръ се разтворили широко за маслото съ марка “Шипковъ” и прѣзъ следващитѣ десетилетия на 20 вѣкъ. Прѣзъ този периодъ докато голѣмия синъ на дѣдо Кънчо осѫществявалъ вѫтрешнитѣ операции по производство и набиране на розово масло (Шипкови иматъ вече 6 огромни розоварни), Тодоръ Шипковъ прекосилъ 37 пѫти Атлантическия океанъ, оставяйки на двата му брѣга стотици хиляди мускали и конкуми казанлъшко розово масло съ емблемата на фирмата. И което е най-важно – непомрѫкващата слава на българското розово масло като символъ на страната ни предъ целия свѣтъ. Достатъчно е да дадемъ данни само за началото на този възходъ, за да се добие истинска представа за размѣритѣ и печалбитѣ, които осѫществила фирмата въ края на 19-ти и началото на 20-ти вѣкъ. Така прѣзъ 1885 г. Шипкови продали 66 кг. розово масло, прѣзъ 1886 г. – 167 кг., 1887 г. – 217 кг., 1889 г. – 366 кг. Прѣзъ 1906 г. Шипкови изнасѣли огромното количество отъ 1 600 кг. розово масло и прѣзъ този периодъ били най-крупнитѣ български милионери. Канторитѣ и представителствата имъ се намирали въ Казанлѫкъ, София, Парижъ, Лондонъ, Ню Йоркъ, Брюксѣлъ, Филаделфия и други.          Дочакалъ тѣзи години, нѣкогашниятъ слуга въ Япа пазаръ – дѣдо Кънчо Шипковъ стоялъ предъ просторната като палатъ кѫща на рода въ центъра на Казанлѫкъ, прехвърлѣлъ зърната на цариградската си броеница и повтарѣлъ съ нескрито доволство житейската си мѫдростъ: “И клонитѣ може да сѫ голѣми и плодътъ може да е сладъкъ, но всичко зависи отъ корена на този свѣтъ.” Въ завещанието си Кънчо Шипковъ е отправилъ и едно свое откровено послание до синоветѣ си: “че паритѣ сѫ могѫща сила и могатъ да овълчатъ и най-благородната човѣшка душа. И ако трѣбва да се спасишъ отъ такава участь има само единъ пѫтъ – да спазвашъ законитѣ на града си и да изпълнявашъ повелитѣ на Бога.” Ако прегледатѣ фирменитѣ книжа на “Шипковъ и Сие ”, които се пазятъ и досега въ Музея на розата въ Казанлѫкъ, ще се убедитѣ, че тѣзи думи не сѫ били лицемѣрно успокоение за душата, а практическо правило на гладния и бездоменъ сиракъ на Шипка, създалъ една отъ първитѣ милионерски фирми въ България.   “Червениятъ капитализъмъ”, Петъръ К. Стояновъ





Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. astoni - Няма ненаказано добро. Добрият ...
25.12.2012 11:11
Няма ненаказано добро. Добрият човек винаги е мъдър човек. Плюсче от мен!
цитирай
2. magnoliya - Какъв човек, какъв живот - от нищото ...
25.12.2012 20:04
Какъв човек, какъв живот - от нищото да стигне до върха, а после всичко да се срине!
Мисля си какво ли би станало, ако беше поживял още година, две . . .
цитирай
3. sparotok - !
25.12.2012 21:55
Това не е просто Българин, това е Човек и Светец!!!
цитирай
4. danailvdimitrov - един истински православен българин !
28.06.2013 17:14
в една безбожна и тръгнала към комунизма страна...

Благодаря за материала!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: allvin
Категория: Други
Прочетен: 1457696
Постинги: 356
Коментари: 1447
Гласове: 2968
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031